209. СВЕКЪРВА КЛЕВЕТНИЦА

Книга на народната лирика

Мама Стояну говори:
- Сине, Стояне, Стояне,
вяруваш ли си булката,
булката, млада невяста,
та й ключове оставяш,
ключове на хамбарите,
в хамбари - бяла пшеница?
булка пшеница издаде
на Миля на дюкянджия
за вино и за ракия.
Стоян й нищо не рече,
ама си в къщи отиде,
та на невяста говори:
- Невясто, млада хубава,
ази в гората отивам,
ала си обяд не нося.
Ти стани рано зарана,
мъжко си дете окъпи
и във люлките го приспи,
че сготви топла обяда,
на нива да ми донесеш!
И невяста го послуша,
та стана рано зарана,
мъжко си дете окъпа,
и го във люлка приспала;
че сготви топла обяда,
та го на нива занесе.
отде я видя млад Стоян,
изпрегна руси биволи,
та впрегна Угра невяста.
орал е Стоян, що орал
от обяд, дори до пладне,
от пладне дори до вечер.
Угра Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
яко ти не е от хора,
то да те й барем от Бога!
Угар от далек побеля,
мъжко ми й дете умряло!
Стоян я тогаз изпрегна,
та впрегна руси биволи,
и невяста си отиде.
Кога си у тях отиде,
кравата на двор ревеше,
я невяста я попита:
- Краво ле, краво Белудо,
защо ми ревеш, краво ле,
или ти няма телето?
Крава невести продума:
- Мене е тука телето,
яма де тебе детето?
и тя си крава измина,
та си във къщи отиде,
право на люлка тичаше, -
дете във люлка умряло.
Като го видя невяста
и тя при люлка умряла.
Кога си дойде млад Стоян
и видя дете умряло,
и невястата до него,
той си хамбари отвори, -
хамбари пълни с пшеница.
Стоян извади влашки нож,
та се в сърцето удари, -
трапен му език думаше:
- Мамо ле, мила драгайо,
хамбари пълни с пшеница!
вари си сега пшеница,
та поменувай троица,
и копай, мамо, три гроба!
Като туй Стоян издума,
от душа си се раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.