208. МАЙЧИНА ТЪГА ИЗ ГРОБ

Книга на народната лирика

Димо ле, Димо юначе!
Димо си стадо разведе
по тия нови гробища
и на гробища бял камък.
На камък Димо поседнал,
с меден ми кавал засвирил.
Кавала пява отпява,
Димо си кавала въспря
и си се чудом-зачуди,
дали му мома отпява
или му ягня отблява.
Нито му мома отпява,
нито му ягня отблява,
снаха му от гроб продума:
- Драгинко Димо, драгинко,
ожени ли се байчо ти,
зел ли е мойта прилика?
Драгинко Димо продума:
- Ожени си се байчо ми,
юзе си твойта прилика,
ала сираци не гледа,
по пътят ходят и плачат
немити и несчесани.
Снаха му тихо говори;
- Драгинко, Димо, драгинко,
иди, драгинко, да кажеш,
на мойта стара майчица
да стане рано в събота
да ги омие, оплете,
на гроба да ги доведе,
и аз от гроба жда стана
сираци да си прибера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.