204. МАЙКА ОПЛАКВА СИН-ЕДИНАК

Книга на народната лирика

Има майка сина единака,
от милост го на занаят дала,
дала го е у град у София.
По град бие чума Руселена -
на ден била двесте и дваесе,
на нощ била триста и триесе,
пак се не е София познала.
Сгодила се майка милостива,
жално ходи по гора зелена,
жално ходи, ощ по-жално плаче:
- Леле сине, леле единаче,
клета майка дека да те копа?
Да те копа у гора зелена,
у гората нийде вода нема;
да те копа у поле широко,
у полето нийде сенкя нема!
Закопа го у гора зелена,
кръз гора е друми направила,
секо утро вода носееки,
секо пладне китки берееки,
сека вечер свещи палееки.
Па си седна макя да му реди:
- Леле сине, леле единаче,
тежи ли ти тази черна земя,
тежи ли ти тоя ситен покрив?
- Не ми тежи тази черна земя,
ни ми тежи този ситен покрив,
но ми тежи пръстен от девойкя;
чувам, мале, ама те не вида:
църна земя сърце притиснала,
паяжина очи примрежила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.