200. ПОКАНА ЗА КРЪЩЕНКА ПРИ УМРЯЛА ДЪЩЕРЯ

Книга на народната лирика

Разболяла са й булката Бона
хем е лежала, хем е боляла,
та онемяла и оглушала.
При нея седи стара свекърва,
при нея седи, глава й държи,
глава й държи, леко я пита:
- Я кажи, кажи, болна ле Боне,
кого да пратим на вашто село,
на вашто село до твойта майка?
Тя продумала и погледнала:
- Нека да пратим драгинка Драгня,
че бърже върви и хитро гълчи,
той ща излъже мойта майчица!
Па си пратили драгинка Драгня.
Вървял е малко, вървял е много,
таман отишел покрай селото,
във сре селото хоро играе,
сваата Йова орото води,
орото води, пешкир си мята.
Кат си видяла свата си Драгня,
щом го й видяла и са пуснала:
- Добре ми дошел, свато Драгане!
- Добре заварил, свао ле Иово!
- Я ела, свато, у дома дидем!
- Аз не съм дошел у вас да дода,
Ями съм дошел тебе да викам,
че дома има, свао. кръщене,
че е добила булката Бона.
- Постой почакай, свато Драгне,
да си отрежа злата пелена,
да си оплета сребърен повой!
Па е тръгнала сваата Йова.
Вървели малко, вървели много,
таман отишле накрай селото:
- Постой, почакай, свато ле Драгне,
плач ми се чува, тамян мирише!
- Я въри, въри, свао ле Иово,
попове четът, дете кръщават!
Па си тръгнала сваата Иова,
таман отишле те край Бонини,
Бона носяха на носилката.
Викна, що може, Бонина майка:
- Боне ле, Боне, една на майка,
пък сега, Боне, та ни едничка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.