197. НЕВЕРНА СЪПРУГА

Книга на народната лирика

Стоян надолу отива,
надолу, Стоян, на Стамбол.
Па си на Недка заръча:
- Не ходи, Недке, не ходи
на Лазарово кладенче,
че ми е Лазар душманин.
А теб е първи любовник.
Стана ми Стоян, отиде
надолу, Стоян, на Стамбол,
недка се назад повърна
във широките дворове,
на високите чардаци,
отвори тъмни прустове,
отвори чемшир ковчези,
извади свила-коприна,
та се накити, натруфи
във венчалната премяна.
Па Стана Недка, отиде
на Лазарово кладенче,
там си завари Лазара,
Лазару Недка думаше:
- Добър ти вечер, Лазаре!
Лазар й тихо говори:
- Дал ти Бог добро, Недке ле!
Къде отиде млад Стоян?
- Отиде Стоян, отиде,
надолу, Стоян, на Стамбол.
Готвила съм си вечеря,
да дойдеш да вечеряме.
Стана си Лазар, отиде
у Недкини ми на гости;
седнали да си вечерят
хубави гостби готвени.
Стоян се назад повърна,
па на вратата потропа:
- Стани ми, Недке, отвори,
че си забравих тефтери!
Сама се Недка усети,
па на Стояна думаше:
- Почакай, либе, почакай,
че си забравих ключове
от тия чемшир вратници.
А на Лазара думаше:
- Я стани, либе, та бяггй,
Стоян от шега не знае!
Ти върви, либе, след мене,
ази ще порти отворя
да влезе Стоян във къщи,
а ти се някак промъкни.
Лазар си Недка не слуша,
ами през дувар прескокна,
а ножове му паднаха
на Недкината постеля.
Стоян си влезе във двори,
завари сладка вечеря, -
гъски и патки печени,
бяла погача месена,
вино червено наляно.
Стоян се хитро примъкна,
та се наяде, напои,
па стана Стоян да легне,
на постеля си съгледа
лазаровите ножове!
Стоян на Недка думаше:
- Я иди, Недке, я иди,
повикай Лазар комшия,
да дойде да вечеряме,
че имам тежки ядове.
Станала Недка, отишла,
викала Лазар комшия,
да дойде Лазар на гости.
Седнали да си вечерят,
Стоян Лазару думаше:
- Лазаре, верен комшийо,
аз имам нива пшеница,
узряла и не жъната.
Научил се е млади бик,
дохожда, та я опася,
дали нива да ожъна,
или бика да погубя?
Лазар бе хитър разумен,
па си Стояну думаше:
- Стояне, верен комшийо,
по-добре нива пожъни,
а не погубвай млади бик,
заран ще дойде пък други,
нивата да ти опасе.
Стоян извади ножове,
та па си закла либето,
па на Лазара думаше:
- Гнус ме е тебе да коля,
да си не мърся ножове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.