193. НЕДОВОЛЕН ОТ НЕУРЕДНАТА СИ ЖЕНА

Книга на народната лирика

Стоян Стоенки думаше:
- Върви си, либе, не ща те,
яли каква си рошава.
Рошава като чумата,
шудрава като циганка.
Аз ще за дърва да йда
тебе те тука оставям,
туканак да те не сварам!
Стоян за дърва замина,
Стоянка в дома остана,
бяло си пране опрала,
гладко мазане замаза,
че се омила-сгладила,
че се хубаво премени,
надяна бяла къдела,
запрела ново вретено,
че си на пътя излезе.
На пътя, на кръстопътя,
дето дървари ще минат.
Ей дървари се задали -
най-напред върви млад Стоян,
със тънка свирка свиреше,
свирка му свири говори:
"Благаде, Боже, благаде
на тогоз мъжа жената,
как не бе, Боже, моята!"
Кат я Стоянчо приближил,
тя била сама Стоянка,
Стоянка дума Стояну:
- Айде си, либе, у дома
да си децата разделим,
ти земи, либе, Иванча,
пък аз ще зема Дамянча,
че е Дамянчо мъничък,
без мама не мож да стои!
Стоянчо дума Стоянка:
- Айде си, либе, у дома,
язи ти рекох на шега,
пък ти го фана истина.
Клета му душа проклета,
който се с либе шегува,
със либе шега не става!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.