183. ЖАЛБА ПО МЛАДОСТ

Книга на народната лирика

У Недини слънце грее,
то не било ясно слънце,
най ми било сама Неда
с черни очи еленови,
с дълги плетки босилкови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
Събрали се малки моми
да играят по тревица,
да си берат желто цвете,
да се греят на слънчице,
а Неда им тихо дума:
- Ей ви вази, малки, моми,
погрейте се на слъннице,
дорде не е прегреело,
дорде не е подухнала
върла зима в чужда къща!
Израсла е тънка върба,
то не било тънка върба,
най е било сама Неда
с бяли ръце засукани,
с желто чело навъсено,
с черни очи нажалени.
Събрали се ергените
да си кършат тънка върба,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вази, триста души,
все ергени, все юнаци!
хем кършете, хем ломете.
А по-малко меришете,
дорде върба мъзга пуща,
дорде листя зеленеят,
дорде Неда хубост има.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.