176. ТРЕНКА МОМА НА ЖЕТВА

Книга на народната лирика

Тренко, мренко, мреня риба!
Тренка макя танко плете,
танко плете и я учи:
- Леле щерко Тренко, мренко,
Тренко, мренко, мреня риба,
кога ойдеш на тлаката,
на тлаката субашийна,
не фатай се де е да е,
не фатай се на постата,
ни се фатай на средата,
нел се фати опашката,
опашката, у децата;
па се често не изправяй,
и турчина не поглеждай,
с каурина не зборевай.
Турчин има врапски очи,
погледна че, намигна че;
я каурин - клето сърце,
погледна че, въздихна че!
Неслуша я Тренка мренка,
Тренка мренка, мряна риба,
та си ойде на тлаката,
на тлаката субашийна;
не фана се де еда е,
ни се фана на средата,
ни се фана опашката,
опашката у децата;
нел се фана на постата
та се често изправяла,
у турчина погледвала,
с каурина зборевала.
Кога било на ручоко,
на си моми бългур-чорба,
я на Тренка колбаница;
кога било на южина,
на си моми, ориз-чорба,
я на Тренка вакло ягне;
кога било на вечера,
на си моми бългур-чорба,
а на Тренка кокошчица,
кога било на плащанье,
на си моми, соз брой пари,
а на Тренка сос кемеро.
Кога било на поодух,
си си моми изойдое,
а па Тренка не пущия,
не пущия, оставия,
затворили мома Тренка,
венчали я за каурче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.