175. ЖЪТВАРКА И ТУРЧИН

Книга на народната лирика

Тодоро, Тодоро, Тодоро ромянко,
Тодоро ромянко, проклета подявко!
Събрал е войвода три села гария,
три села гария и три не-гария,
та па ги поведе на голяма нива,
та па им говори: - Три села гария
и три не-гария! Коя ще се нае
нива да зажъне, постат да покара -
кадийка ще бъде, кадийка запчийка,
на чардак да седи и на шарен дюшек,
коприна да преде на сребърна хурка,
на сребърна хурка, на златно вретено!
Сичките аргате ником поникнаха,
кърпи похлупиха дор до черни очи,
сълзи порониха дор до черна земя.
Тодора ромянка, проклета подявка,
ником не поникна, кърпи не похлупи,
сълзи не порони, на войвода каже:
- Войводе, войводе! Аз ще се наймна
нива да зажъна, постат да покарам -
кадийка да бъда, кадийка запчийка,
на чардак да седна и на шарен дюшек,
коприна да преда на сребърна хурка,
на сребърна хурка, на златно вретено;
ала да ми найдеш на моите братя
от божур сукница, от латина гащи,
още да им найдеш и на биволето
от облак чулове, от песък синджире.
Войвода й каже: - Тодоро, Тодоро,
Тодоро ромянко, проклета подявко!
Та де се е чуло, чуло и разбрало
от божур сукница, от латина гащи,
от облак чулове, от песък синджире!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.