174. ЖЪТВАРКА НА ТУРЧИН (КАДИЯ)

Книга на народната лирика

Женала й Радка, Радке ле,
женала, не запявала,
накрай е време запяла,
запяла и засвирила.
Куга надолу погледна,
отдолу идат три турци,
три бели конье йездева,
три бели хрътки водьева.
Радка се чюди и май
дали из пътье же минат,
или въз нейе же идат.
Ни са из пътя минали,
най са въз нейе ютишле.
Три турци думат Димитря:
- Димитре, луда гидио
дай ни, Димитре, таз мума!
Димитър дума три турци:
- Тъз мума й людска дъщиря,
ни смейе да я пугледам,
дилки ли да й прудумам!
Третийе турчин кадийе,
кадийе дума на Радка:
- Не ти преличье, Радке ле,
на дълга нива да женеш,
най ти приличе, Радке ле,
на висок чярдак да седиш,
желти налима да придеш.
Желти желтици да нижиш!
Радка кадийе думаше:
- Не ти прилйче, кадио,
селски кадийе да бъдиш,
най ти прилйче, кадио,
селски свинарин да бъдиш!
Кадийе нищу не речи,
най са ют конье присегна,
че фана Радка за ръка,
че йе на кончи пукачи,
пукачи и йе завлечи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.