17. ТРИ МОМИ ОТ ТРИ НАРОДНОСТИ

Книга на народната лирика

Стоян мама си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
нещичко ша та попитам,
хубаво да ма научиш -
молят ма, мамо, молят ма,
молят ма, мамо, канят ма,
със трички моми хубави,
и трите попски дъщери -
първата й, мамо, влахинка,
влахинка, черна влахинка;
втората й, мамо, гъркинка,
гъркинка, суха гъркинка;
третята й, мамо, бългърка,
бългърка бяла бългърка.
Влахинка дума, майно льо:
"Стоене, либе Стоене,
я земи меня, Стоене,
прикя ша да ти донеса,
до триста руси, биули,
петстотин крави ялови,
шестотин крави със телци,
хиляда овни къръмски.
Синките се витороги,
синките се златороги.
На Стамбул нова салхана,
младо джилепче да станеш,
хората да ти зафалят,
че ти, Стоене, прилича
младо джилепче да бъдеш".
Гъркина дума, майно льо:
"Стоене, либе Стоене,
я земи меня, Стоене,
прикя ша да ти донеса,
девят кънтаря коприна,
петстотин кара грошове,
хиляда желти желтици,
младо търговче да станеш,
хората да ти зафалят,
че ти, Стоене, прилича,
младо търговче да бъдеш,
на хъджилък да отидеш,
младо хъджийче да станеш,
с млади хъджии да ходиш
и ази с млади хъджийки".
Бългърка дума, майно льо:
"Стоене, либе Стоене,
я земи меня, Стоене,
макар съм гола и боса
и макар прикя да нямам,
яла съм барим хубава,
бяло ми лице прикиа,
тънки ми вежди сирмия,
руса ми коса коприна;
през гора да ме преведеш,
сухо ша дърво лист пусне,
сурово ша са довени;
в черкова да ма заведеш,
попове ша онемеят,
иконите ша продумат".
Кажи ми, мамо, научи
коя от тях да си взема,
дали да зема влахинка,
влахинка, черна влахинка,
дали да зема гъркиня,
гъркиня, суха гъркиня,
или да зема бългърка,
бългърка, бяла бългърка?
Мама Стоене думаше:
- Стоене, мама Стоене,
като ма питаш, да кажа,
на ум аз да та науча -
не земай, синко, влахинка,
влахинка, черна влахинка,
не земай, синко, гъркиня,
гъркиня, суха гъркиня,
най земи, мама, най земи
най земи, бяла бългърка,
хората не щат да рекат,
че е прикия донесла,
ями щат, синко, да рекат,
"Ама че булче хубаво,
хубаво булче гиздаво!"
Стоене, синко Стоене,
в черкова да го заведеш,
хората ша са обръщат,
младо ти булче да гледат,
младо ти булче хубаво,
хубаво йоще гиздаво.
На сватба да го поведеш
се него, мама, щат гледат;
ша рекат, синко Стоене,
"Ама че булче хубаво,
от де го Стоян намери,
от де го Стоян, бре, избра."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.