169. БОЛНА ГОДЕНИЦА ПРОЩАВА ГОДЕНИКА СИ

Книга на народната лирика

Разболяла се назлъм Жечка,
та лежала, та боляла
малко-много три години,
не умира, нито става,
ни на Жека прошка дава,
на майка си отговаря:
- Мамо, мамо, мила мамо,
постели ми в градинчица,
в градинчица, под асмата,
под бял под червен трендафил,
отвори ми чемшир-порти,
да си гледам долу-горе,
аз да видя назлъм Жеко!
Послала й милна майка
в градинчица под асмата,
под бял под червен трендафил,
че отвори чемшир-порти;
погледнала долу-горе,
ей, де иде назлъм Жеко,
в ръка носи бяла кърпа,
във кърпата бяло грозде,
бяло грозде, кадън пармак!
Подигна се назлъм Жечка,
с лява ръка грозде пое,
с дясна ръка прошка дава:
- Бре прощавай, назлъм Жеко,
назлъм Жеко, годенико,
аз умирам, аз отивам...
Щом издума и издъхна.
Назлъм Жеко по двори ходи,
по двори ходи, сълзи рони.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.