168. ГРОБ С ПРОЗОРЦИ

Книга на народната лирика

Поболи се Бона,
Боне, моме Боне,
от юнашка болест,
от черната чума.
Над Бона стоеше,
Бони милна майка,
та Бога молеше:
- Привдигни ми, Боже,
Бона да ми стане,
курбан ще заколя
на ден на Гергьовден,
два сиви гълъба.
А Бона й казва:
- Мале, мила мале,
Господ курбан неще,
най си иска Бона.
Кога Бона умре,
да ми викаш, мале,
младото терзийче,
да ми реже, мале,
бялата покривка;
да му речеш, мале,
късо да я реже,
да се гледат, мале,
моите свилни поли;
да ми викаш, мале,
троица дюлгери,
да ми градиш, мале,
гроба със дувари, -
да оставят, мале,
на трите кюшета
до три пенджурчета:
първи пенджур, мале,
слънце да ми грее;
втори пенджур, мале,
роса да ми роси;
трети пенджур, мале,
дружки да дохождат,
на Бона да викат.
"Боне, моме Боне,
стани, стани, Боне,
цвете да си берем,
китки да си вием,
на вода да идем."
А аз ще им кажа:
"Дружки, мили дружки,
идете си дружки,
цвете си берете,
та си китки вийте,
на вода идете;
моето е цвете
рано процъвтяло.
Моята е вода
все мътна дотекла."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.