167. НА ГРОБА Й СПОМЕН ДА ИЗГРАДЯТ

Книга на народната лирика

Болна ми лежи, мамо ма, хубава Лалка,
болна ми лежи, мамо ма, та ще да умре.
Лалка си мами, мамо ма, тихом говори:
- Яз ще да умра, мамо ма, млада зелена,
млада зелена, мамо ма, непогодена,
не поносила, мамо ма, венчана руба.
Но кога умра, мамо ма, ти ма не копай,
ти ма не копай, мамо ма, в чисти гробища,
да ма закопаш, мамо ма, на кръстопътят;
на главата ми, мамо ма, чешма направи,
на сърцето ми, мамо ма, нова градинка.
На краката ми, мамо ма, нова черкова;
кое е старо, мамо ма, в църква да влезе,
да се прекръсти, мамо ма, и да спомене;
коя е булка, мамо ма, да си налее,
да си налее, мамо ма, две стовни вода,
вода да пие, мамо ма, и да спомене;
кое е младо, мамо ма, в градина диде,
в градина диде, мамо ма, цвете да бере,
цвете да бере, мамо ма, китки да вие,
китки да вие, мамо ма, и да ги дава,
и да ги дава, мамо ма, на първо либе,
и да споменя, мамо ма, хубава Лалка.
То ще да доде, мамо ма, и мойто либе,
цвете да бере, мамо ма, и да поплаче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.