164. ОТ ЧУЖБИНА ИДЕ, ЛИБЕТО УМРЯЛО НАМИРА

Книга на народната лирика

Боли Янка бело гърло,
леле Яно, бела Яно!
Никой Янка не верува.
Кой си Янка веруваше,
а той си е на далеко,
на далеко ю Софиа,
ю Софиа на кириа.
Леле Яно, бела Яно!
ю петак са разболела,
ю сабота душа дала.
Нема либе да я види,
само макя й над нея
и нейните девет братя.
Па понеле девет братя,
па понеле бела Яна,
понеле я на носило,
срещнало ги мило либе,
срещнало ги от кириа,
от кириа от Софиа.
Па на братя проговори:
- Море вие девет братя,
оставете бела Яна,
открите и бело лице,
да си вида бела Яна,
да я вида, да ми прости!
Открили са бела Яна
да я види мило либе;
щом я виде мило либе,
извади си влашко ножче,
убоде се в клето сърце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.