162. ИЗМАМЕНА И ИЗОСТАВЕНА В ГОРА - 1

Книга на народната лирика

Керушка дворе метяше,
Стуян стадону мамяше
през Керушкини дворувя
и Керушки си векашя:
- Керу лю, кара-юрманку,
та не щеш ли ма пресляди?
- Пресляди та ща, Стуяня,
яку са вярну прикалняш,
да нямаш любя и другу,
и други дрябни дячйнки,
и друга стара майчица.
- Керу лю, кара-юрманку,
бял Дунав да ма утняся,
ку имам любя и другу
и други дрябни дячинки,
и още стара майчица.
Стана Керушка та торна.
Вървяха, колку вървяха,
влязаха в гора зяляна,
найдуха сянка дебяла
и още вода студяна.
Сьоднаха малку да пусдьот.
Стуян Керушки думашя:
- Керу лю, кара-юрманку,
видиш ли или не видиш,
дя има дорву високу,
там има сялу гуляму,
и още дрябни дячинки,
и още стара майчица.
Кера Стуяну викашя:
- Мен са я вода дупилу!
Стуян са ником надникна,
студяна вода да точи,
бял му са камен пугсунал,
та низ бял Дунав ютидя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.