159. ХУБАВИЦА СТАВА КАЛУГЕРКА

Книга на народната лирика

Омила ми са й Юрданка,
Юрданка мома хубава,
Юрданка тънка туполка,
пък мама й я плетеши.
Баща й на стол седеши,
дълъг си чубук пиеши
и на Юрданка думаши,
Юрданка люто кълнеши:
- Юрданчице ле, таткова,
толкуз болясти из селу,
из селу ходи треската,
треската, тежката боляст,
пу края ходи чумата,
за тебя боляст нима ли,
да легниш да се разболиш,
снъгата да ти повени,
кусата да ти улетя,
лицету да ти пугрозней,
чи меня ми са додея,
ут търновските беюви,
дету ма срещнат и стигнат,
се ми на меня те думат:
"Урала, Колю, бабалък!
Къко си прави Юрданка,
Юрданка нашта акранка,
Юрданка мума хубава,
Юрданка, тънка туполка?"
Снощи на Илена утидух,
на Илена на пънаиря,
и там ма меня срещнеха
търновскити ми беюви:
"Урала, Колю, бабалък!
Како си прави Юрданка,
Юрданка нашта акранка,
Юрданка, мума хубава,
Юрданка, тънка туполка?
Тъче ли дари за нази,
шии ли ризи за майка,
шии ли гащи за тейку?"
Юрданка жалба нъжали,
чи влези в тъмни яхъри,
врану си кончи извади,
извади и гу въсенна,
чи си отиди Юрданка,
чи си отиде на Сливян,
на Сливян града голяма,
на Сливен въз брат си Коста,
чи на брата си думаши:
- Братку льо, Коста, братку льо,
ставам ли за калугярица,
калугяричка-игумка?
Коста Юрданки думаши:
- Юрданке, сестро Юрданке,
ни ставаш, сестро Юрданке,
ни ставаш калугярица,
калугярице-игумка,
чи ти йе дълга кусъта,
чи ти йе тънка снагъта,
чи ти й румяно лицето.
Юрданка Косту думаши:
- Братку льо, Коста, братку льо,
кусъта ша си утрежа,
снагъта ша си припаша,
лицету ша си пучерня,
калугярица ша стана,
калугярица - игумка.
Стана Юрданка, върна са,
чи си снагъта припаса,
чи си лицету пучерни,
чи си кусъта утряза,
на прузорци я пукачи,
и на татка си думаши,
на татка йощи на мама:
- Татку льо, мили татку льо,
майку льо, стара майку льо,
куга пувеят вятруве,
кусъта да полюлеят,
тугаз ви на ум да цоди,
чи си имати дъщиря,
дъщиря калугяричка,
калугяричка - игумка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.