15. ГОРАТА РАЗГОВАРЯ С ЮНАК

Книга на народната лирика

Гердан през гора вървеше,
през гора, през люлякова,
хранена коня ездеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
вода ле бистра студена.
Гиздава Мургаш планино!
Нящо ще да та попитам,
правичко да ми обадиш.
Що ми си, горо завяла
без време, горо, раничко
преди ден свети Илия, -
дали та слана попари
или та пожар изгори?
Гора е няма сякога,
никому дума не казва,
яла Гердану продума:
- Гердане младо юначе,
от Бога добро видяло.
Ако ма питаш да кажа,
правичко да ти обада -
нито ма слана услани,
нито ма пожар изгори,
ями ми тежко остана
от твоите млади овчаре
и от твоият кехая.
Снощи е Петко преминал
с твоите вакли овнове
през самодивско игрище,
през зелената тинтява,
и си овцете помами
до самодивско кладенче.
Кога седнаха да ядат,
самодиви са излезли,
та па на Петка думаха:
"Петко ле млада кехайо,
я дай ни, Петко, я дай ни
на овчарите сърцата
и по две капки черна кръв!"
Петко са тихо молеше,
кога молеше думаше:
"Яз имам либе венчано
и две дечица близнета, -
и овчаре са женени
става веч девет години."
Тогаз се вихри вдигнаха
и ти овчаре грабнаха,
самичек Петко остана,
остана, ама защо е,
главата му е бял камък
а сърцето му черен дъб.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.