149. КУМ НА ЛИБЕТО СИ

Книга на народната лирика

Слънце зайде зад гора зелена,
слънце зайде, мрак по поле падна.
Лудо-младо край горица стои,
дни си брои, години си кълне:
- Ей годино, моя неправино!
Ей месече, турски помошниче!
Са нощ грееш, на турци помагаш,
а менека никой не помага.
Любих либе от мало-малено,
от малено дори до големо;
кога стана любне за любене
за любене любне, за зимане,
оно ми го други преотнея,
а менека кума окумиа,
а деница остаросватиа,
а братанче - премладо деверче.
Кога беше църкви на венчане,
собраа се проклетите моми,
запояа гяволската песен:
"Таком Бога, куме, господине!
Венчай, куме, люто не проклиняй!
Дижи венци, често не въздишай!"
А я им се току чудом чудим:
"Я не кълнем, само сърце кълне;
не въздишам, душа ми въздиши!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.