147. НЕРАЗДЕЛНИ

Книга на народната лирика

Любили се луди млади
от мънечки до големи,
дойде време да се вземат,
мома майка не я дава,
ерген баща го не жени.
Ерген моми отговаря:
- Мари моме, малка моме,
каил ли си, аз да взема,
аз да взема друго либе?
Ази хеле не съм каил,
ти да вземеш друго либе.
Я да станем, та да идем
в пусто горе телилейско,
дето, не си птичка хвърка,
нито хвърка, нито цвърка,
аз ще стана зелен явор,
ти до мене тънка ела;
та ще дойдат дърводелци,
дърводелци с криви брадви,
ще отсекат зелен явор,
до явора - тънка ела,
ще нарежат бели дъски,
ще ни правят на одрове,
ще наместят бели дъски,
яворова до елова,
та ще бъдем пак наедно,
ти до мене, аз до тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.