139. МОМА КАНИ ЛИБЕТО СИ ДА СПИ ПРИ НЕЯ

Книга на народната лирика

Калинчица цвят цвятила,
цвят цвятила и родила,
от рожба се прикривила,
немало е кой да чува,
чувала я бяла Рада,
йоградила висок чардак,
висок чардак за сядане,
дебел дюшек за лежане.
Йтдол иде лудо-младо,
лудо-младо неженено,
конче язди аджамия,
конче лудо и по-лудо -
той го тегли нах друмища,
конче върви нах чардака.
Лудо-младо отговаря:
- Мари Радо, бяла Радо,
я слези си от чардака,
йоткини ми стрък босилчек,
стрък босилчек, карамфилчек.
- Гиди лудо, гиди младо,
вържи конче за калинка,
покачи се на чардака,
висок чардак за сядане,
дебел дюшек за лежане.
Йоткъсни си стрък босилчек,
стрък босилчек - карамфилчек
и цалувай бяла Рада.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.