135. СГОДИЛА СЕ САМА НА ЧЕШМАТА

Книга на народната лирика

- Дай си ма, майчу, дай си ма,
във нашана си махала
на чернокуну копяля,
дену си ми я прилика.
Кольчиш как минам, маля ля,
приз наши равни дворувя,
дворувя тясну сукачя,
то нах нас жялну пугльодва
сас нажялени учинки,
сас нажялену сарченця.
- Мари ми, мила дощярю,
мари дето си видяла,
видяла и бяндисала,
солкуф си сявдьо метнала.
- Видяла го сам, видяла,
на студениня врисювя;
той поя кончя храняно,
йе точях вода студена.
Конян му вода не пия
за мойня бяли харкумки,
пак са са, майчу, почудих,
как да му сорце разваля -
откачих бяли харкумки,
та си му кончя напоих;
постелих алян миндильчяк,
та си му кончя назобих;
и даря са смя дарили -
той меня порстян сребарян,
ие нему корпа шяряна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.