128. ХУБАВА МОМА И ТРИ ОВЧАРЯ

Книга на народната лирика

Станянине господине!
Изтекла е ясна звезда
от високог, ясног Бога
низ широко, равно поле;
не е била ясна звезда,
най е била малка мома,
на Дунав се огледува
с огледало кокалено,
сама себе отговаря:
"Ой Боже ле, мили Боже,
що съм тънка, та висока,
още бяла, та румяна,
нал да бях и черноока,
два бих града разградила,
третия бих запалила,
турчина бих разтурчила,
българина потурчила".
Зачуха я три овчаря,
три овчаря, три другаря,
та утече най-стар овчар,
та утече, па й рече:
- Мари моме, малка моме,
как те зачух, ум ми зайде,
стадо броих, не доброих!
Та утече втори овчар,
дума думи втори овчар:
- Мари моме, малка моме,
как те зачух, ум ми зайде,
кавал свирех низ бял Дунав,
кавал свирех, не досвирих!
Отромоня най-малкото,
най-малкого, глупавото, -
не умея как да реча,
как да реча: малка моме,
дай ми, моме, твойто цвете,
дето носиш на лицето,
дай го, моме, на калпака,
да го нося по овчари,
по овчари, по другари!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.