112. БЕЗ ОГЪН ПИТА ОПИЧА

Книга на народната лирика

Тръгнало ми е момиче
през туй ми поле широко,
през туй ми поле Битолско.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
при кладенеца млад юнак.
Момата юнак запита:
- Юначе, холан, хубаво,
какво те тебе попитам,
право на мене да кажеш -
мож ли ми рокля направиш,
без аршин да я премериш,
без ножици да я скроиш,
без игла да я съшиеш?
Юнак си мома попита:
- Моме ле млада хубава,
какво те, моме, попитам,
право на мене да кажеш:
мож ли ми пита омесиш,
без сито да я пресееш,
без вода да я замесиш,
без огън да я опечеш?
мома на юнак продума:
- Юначе, младо юначе,
с това ли ще ме нападаш,
яз ще ти пита омеся,
със коса ще я пресея,
със сълзи ще я замеся,
на гърло ще я опека.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.