109. МОМА НЕ ЖЕЛАЕ МЛАДА ДА Я ЖЕНЯТ

Книга на народната лирика

Върбица се превиваше,
през две, през три бързи реки;
не е върба, ни ракита,
нело ми е малка мома, -
премаля се на брата си:
- Леле, брайно Михаиле,
я настои ти на тата,
ти на тата, аз на мама,
да ме млада не оженят, -
да походя, да понося,
да повея бели поли
като шатор по ливади,
да повея руси коси
като паун дребни крила,
да заградя брату двори -
невен прате да преплета,
да оставя три вратници -
една врата да дохождат
добри госте коледаре,
друга врата да дохождат
добри госте годежници,
трета врата я да бегам,
да ме дома не затичат!
И брат й я послушало -
той настоя на баща й,
а тя сама на майка си,
та походи, та поноси,
та повея бели поли
като шатор по ливади,
и повея руси коси
като паун дребни крила,
и загради брату двори,
оплете ги с невен прате,
оставила три вратници:
едни врата дохождаха
добри гости коледари,
друга врата дохождаха
добри гости годежници,
дохождаха годиха я.
Станянине господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2006
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Книга на народната лирика. От седенките и хората до семейните радости и неволи. Съст. Божан Ангелов и Христо Вакарелски. София, 1946.