Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪЛШЕБНИЯТ КЛАДЕНЕЦ

Предговор

Лина Бакалова, Анатолий Буковски

web | web | Вълшебният кладенец

Тук са събрани истории от всички краища на света: ние виждаме, че и черните, и белите, и жълтите народи обичат едни и същи приключения. Смелостта, младостта, красотата и добротата минават през много изпитания, но винаги излизат победители; докато вещиците, великаните, злите и жестоки хора биват победени. Така би трябвало и да бъде, и, в общи линии, така е, и така ще бъде; и в това е цялата поука от приказките. Ние не можем, уви, да бъдем всички и млади, и красиви, и силни, но нищо не ни пречи да бъдем добри; и за всеки добър мъж, жена, звяр или птица краят винаги е щастлив - в тези най-стари измислици на света. Това е истината, която се съдържа в приказките.

Андрю Ланг1, 1894

 

 

 

 

 

 

Какво представлява поредицата "Вълшебният кладенец" и какво включва?

Поредицата е замислена като четири тома с народни приказки, обединени географски: от Азия, Африка, двете Америки и Австралия с Океания. Включени са всички населени континенти, с изключение на Европа, тъй като за нея е нужна отделна поредица, поради многобройността на приказките на различните европейски народи, записани или преведени на познати нам езици.

Преданията на народите са създавани колективно, те нямат известен автор, а всеки разказвач, поколение след поколение, е добавял по нещо свое. Много от приказките тук ще ни се сторят познати от нашите народни приказки - например берберската приказка "Езикът на животните", включена във втори том, кашмирските приказки за хитреци и глупци, както и безбройните варианти за глупавата жена или глупавия мъж, срещащи се в приказките на всички народи. Голяма част от сюжетите изглеждат сякаш "прекопирани" от други - "Петдесетте и един разбойника" при филипинците звучи досущ като "Али Баба и 40-те разбойника" при арабските приказки от "Хиляда и една нощ", а историята за филипинския Масой и маймуната Понго е същата както в известната европейска приказка за котарака с чизми. Други приказки пък си приличат като две капки вода с басните на Езоп. Кой от кого е заимствал, дали тези истории са възникнали спонтанно на различни места, или са пренасяни чрез пътуващи търговци и религиозни поклонници? На този въпрос нека да отговорят специалистите. Нашата цел е да съберем и публикуваме известни и неизвестни приказки от цял свят, с желанието да споделим удоволствието от четенето им и с други любители на приказки.

От какви източници са преведени приказките на български?

Приказките са подбрани за превод от най-разнообразни източници, издадени главно в края на 19. век и първите двадесет години на 20. век.

Някои от тях са периодични издания на научни списания, като "Journal of American Folk-Lore", откъдето сме превели част от филипинските приказки, записани непосредствено по разказите на местни разказвачи, в превод на английски. Такива са и сибирските приказки, на Waldemar Bogoras, издадени от "Anthropological Papers of the American Museum of Natural History", които са били записани по разказите на руско говорящи местни хора и преведени след това на английски.

Други от приказките сме взели от по-популярни книги, като фолклорни сборници на съответните народи, преведени или адаптирани от пътешественици, мисионери или други лица, живели в Африка, Азия или Австралия и изучили местните езици.

Tрети вид са приказките, които сме подбрали от прочутите книги с вълшебни приказки на британеца Андрю Ланг, на които той е съставител и редактор. По негово признание, приказките са издирвани и събирани от стари ръкописи и книги и превеждани от френски, немски, испански, каталунски, португалски, исландски, персиийски и други езици, от неговата съпруга и сътрудниците му. На някои от приказките е отбелязана народността и източника, на други липсва всякаква информация за произхода им. Много от тях са взети също от публикациите на различни международни фолклорни организации, като например англоезичните версии, публикувани от американското "The Smithsonian Bureau of Ethnology".

И не на последно място сме ползвали съставени от местни и други фолклористи сборници, съдържащи старите легенди на древните племена и народи, населявали Северна и Латинска Америка, както и по-новите предания, създадени от смесеното население на Бразилия, или пък приказките, разказани от стари и млади потомци на европейските преселници в Аржентина, които сме превели от оригиналния испански език.

Може ли да бъде вярно пресъздаден фолклорът на разни народи при превеждането му посредством трети език?

Ако се отнася за приказките на Андерсен, Братя Грим или Шарл Перо, които вече не са фолклор, а авторови творби, отговорът е по-скоро отрицателен. Такива произведения би било по-добре да се превеждат по възможност от оригинал. Но за фолклорните приказки, които и без това са претърпели много изменения и адаптации при миграцията си от народ на народ, практиката показва, че е допустимо да се превеждат от трети езици, без това да навреди на качествата им.

Типичен пример за това е огромната колекция приказки от "Хиляда и една нощ", чиито по-ранни буквални преводи от арабски са доста трудни за четене за европейския читател, но има и хубави преводи-адаптации, както и преводи, направени от трети езици, които са успели да съхранят източния им натюрел. Такъв е преводът-адаптация, издаден от Андрю Ланг на английски и особено прекрасният английски превод на Edward Powys Mathers направен през 1923 г., както и испанският на Бласко Ибанес (през 1889 г.), като и двамата са ползвали буквалния превод от арабски на френски на Joseph-Charles Mardrus (правен през 1889-1904 г.), което е пример, че преводът от трети език не губи, ако и предишният превод, на езика-посредник, е бил добър.

Самият Андрю Ланг не намира за нередно да обяви кои от приказките в неговата колекция са преведени от трети езици: някои от неговите датски, естонски, финландски, лапландски, унгарски, румънски, сицилиански, гръцки, албански, руски, сръбски, японски и тунизийски приказки са преведени от немски; други пък, като арменски, турски, бразилски, индийски, берберски, баронга, басуто и судански, са преведени от френски.

Защо в сборника има няколко преразказани или адаптирани приказки?

В не много честите случаи, когато сме държали да включим в сборника някоя приказка, но не сме могли да й намерим хубав превод на език, който знаем добре, сме си служили с преразказ и адаптация, като сме ползвали повече от един източник.

По-различен е случаят с деветте приказки от старо българско издание под редакцията на Йо Данаилов (годината на издаване не е посочена), които са хубава адаптация на някои приказки от "Хиляда и една нощ", направена от неизвестен автор. Вместо да превеждаме тези приказки, предпочетохме да включим приказките от това издание в сборника, заради чудесния им старинен език - имаме основание да вярваме, че изданието е някъде от около 30-те години на миналия век - като си позволихме незначителна редакция, главно заради стария стил правопис или остарелите граматически правила.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Андрю Ланг (англ. Andrew Lang; 31 март 1844 - 20 юли 1912) е британски (шотландски) писател, поет, преводач, литературен критик, историк и етнограф, професор в шотландския университет "St. Andrews", председател на Лондонското общество на фолклористите. Най-известен е с колосалния си труд като съставител на поредицата от сборникци с фолклорни и вълшебни приказки от цял свят, позната като "Andrew Lang's Fairy Books": "The Blue Fairy Book" (1889), "The Red Fairy Book" (1890), "The Green Fairy Book" (1892), "The Yellow Fairy Book" (1894), "The Pink Fairy Book" (1897), "The Grey Fairy Book" (1900), "The Violet Fairy Book" (1901), "The Crimson Fairy Book" (1903), "The Brown Fairy Book" (1904), "The Orange Fairy Book" (1906), "The Olive Fairy Book" (1907), "The Lilac Fairy Book" (1910). [обратно]

 

 

© Лина Бакалова, Анатолий Буковски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2009
Вълшебният кладенец. Т. I. Приказки от Азия. Идея и съставителство: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2008-2009