9. ХАДЖИ ДИМИТЪР

web | Нова песнопойка

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кръви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гръди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля в на две строшена;
очи темнеят, глава са люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небото
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя са за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипат свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазат трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, -
и той я гледа, - мила, засмена!
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пак ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па са прегърнат,
и с песни хвъркнат те в небесата, -
летат и пеят, дорде осъмнат,
и търсат духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

© Христо Ботев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.