34. ДОБРОВОЛЕЦЪТ

web | Нова песнопойка

Ах, недейте ме презира,
в бедността ми няма срам,
милост не дойдох да дира,
нито тягост да съм вам.
Не затуй оставих ази
наш'те красни планини!
Не затуй кракът ми гази
тие чуждите страни.
Но за бащините рани
отмъщение дирих,
и с народните тиране
в Сърбия са аз борих!
Но, кат мойте други братя,
не паднах при Гредетин,
и останах жив, да патя
срам и жалост тук един, -
да са скитам по чужбина
дрипав, гол и непознат
и безславно да загина
тук от болест и от глад.
Ах, недейте ма презира!
Аз съм честен человек,
за душа ми няма мира,
за скръбта ми няма лек.
Помня деня, във когото
изведнъж сирак остах,
и на татка си телото
кърваво пред мен видях;
и котлите аз продадох,
та го в гробът закопах;
тогаз клетва богу дадох,
тогаз на бой полетях!
Но душманин още тъпче
наш'та земя, наший кръст:
ох, гладът ма тъй не мъче,
както жаждата за мъст.

© Иван Вазов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.