18. МАЙЦИ СИ

web | Нова песнопойка

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник хода злочестен азе
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ма гледат мили другаре,
че с тях наедно и аз са смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му раскрия що в душа тая;
кого аз люба и в какво вярвам -
мечти и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не са надявам
тебе да люба: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама;
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегрътки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да са оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пак тогас нека измръзнат жили,
пак тогас нека изгния в гроба!

© Христо Ботев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.