14. * * *

web | Нова песнопойка

Съдбо моя, невернице,
де си ма довела?
В чужда земя, в чужда къща
ти си ма вовела!
Сичко чуждо около мен,
нищо нямам свое,
и слънцето, кое грее,
и то не е мое.
Има доста наши хора
в тая земя чужда;
но ни един не помага,
кога стане нужда;
секи мисли само много
пари да спечели,
за да има жена тлъста
и деца дебели;
секи мисли само свойто
чувство да отхрани,
за да кажат ближните му:
"Той са немски храни"!
Има още и такива
славни патриоти,
кои мислат, че хората
са техни имоти, -
дадат цванциг за черкова
и за Бог да прости,
па ви казват: "Азе зная,
а вие сте прости".
На просякът дадат пара
или месо литра,
па са хвалат: "Аз проводих
и Хаджи Димитра".
Има още и такива
чудни базергяне,
кой лапат, като халва,
хорското имане:
в черкова ли, в школото ли
крачецът им влезе,
дор не земе, щото найде,
няма да излезе.
Попита та от дека си
и българин ли си,
па ти даде да работиш,
като роб да му си.
- "Ти си дължен да работиш
мене ангария,
че аз мисла да избава
наша България".
Има още и такива
български светила,
кои мразат и майка си,
що ги е родила.
- "Не съм Петров, а Петреско,
ромънско съм чедо",
казва тоя син български,
защо е говедо.

© Любен Каравелов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.