7. СТОЯН

Нова песнопойка

Мама Стояна люляла,
люляла и му пяла:
- Нани ми, синко Стоене,
да растеш, да си порастеш,
царството да си отървеш,
царството и боярството
от тези ръце душмански,
че царство ти е бащино,
бащино, още майчино!
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, мила майчице,
като ми рече таз дума,
много ми сърце нарани;
като ме тъкмиш, майно ле,
царството да си отърва
от тези ръце душмански,
че ми е било бащино,
бащино, още майчино -
имам ли пушка бойлия,
и остра сабя френгия
и чифте кобур пищове?
Мама Стояну думаше:
- Всичко е, синко, готово,
току си расти, порасти;
като си, синко, порастеш,
отбор дружина избери,
в зелени гори заведи,
по планини ги нареди,
сардисай всички боази,
пресечи царски друмове,
заварди Стара планина,
не давай птичка да мине,
камо ли поща и хазна...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.