40. ЕДИН СИН НА МАЙКА

Нова песнопойка

Що йе щама на горна долна земя?
Ели ми йе мътна вода носит?
Ели ми йе силен огън горит?
Ели ми йе силен паша биет?
Та не ми йе мътна вода носит,
нито ми йе силен огън горит,
нито ми йе силен паша биет;
туку ми йе тая черна чума,
що удрила, 'се ми поморила.
Не ми биет староно и младо.
Тук' ми биет кой дека йе юнак,
що удрила еден син у майка,
го удрила и го поморила.
Ката ден му майка на гроб одит:
ката утро: "Синко, добро утро!"
Ката вечер: "Синко, добър вечер!
Топла ли йе, синко, земна кукя?
Мека ли йе земяна постеля?
Меки ли йе каменот позглава?"
От жалови земя проговори:
- Топла ми йе, майко, земна кукя,
мека ми йе земяна постеля,
и мек ми йе каменот позглава;
немой кълни, майко, църна чума,
и тая йе, майко, под повеля,
туку кълни Имера бербера,
що остави перче каркмалия,
да ми лежит змия тройноглава
со дванайсет мали змиульчина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.