39. ЦОНА

Нова песнопойка

- Цоно, мори Цоно,
майчина кадъно,
тейкова султано!
Що по поле бегаш
гола гологлава,
боса распашана?
А она им веле,
веле и говоре:
- Варай, варай, дружки,
варай, мили дружки!
Даль сте чули, дружки,
чуле и разбрале,
в село що йе дошел
селски аберджия,
момин вергиджия:
децата си фърле,
момите си годе,
по-харната мома
за по-лошо момче;
а на мене, дружки -
едно старо харо,
мече гърдуляво,
куче трескуляво.
На ръка му легнам
като на бел камен,
пазухи му бъркам
като во къпина.
Брадата му боде
като ежовина;
дихо му мириса
като пърчовина.
Гиди лудо-младо,
гиди росно грозде!
На ръка му легнеш
като на перница;
пазухи му бъркаш
като во коприна;
лицето му бело,
лицето му меко
като тулип памбук;
духот му мирише
на ран бел босильок!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.