38. СТОЯН И ТАМБУРА

Нова песнопойка

Стояне, море Стояне!
Що йе ова чудо од тебе,
от тая пуста тамбура!
Моми си парти фърлиха,
невести разбой скършиха,
старите хурки здробиха!
И ми станаха селяни,
кренаха тежка давия,
ойдоха дур при кадия:
- Е гиди, млади кадия,
ел суди, како се судит,
еле кажи ни по-борго;
що йе ова чудо големо
от левенаго Стояна,
от тая пуста тамбура!
Моми си парти фарлиха,
невести разбой скършиха,
старите хурки здробиха!
Кадия пущи сеймени,
ми го кренаха Стояна.
Стоян бе умен, разумен,
Стоян си зеде тамбура
и зеде овен най-арен,
си ойде дур при кадия:
- Кадия, море кадия,
що си допущил по мене?
Му фърли овен во дворе,
си удри пуста тамбура.
Стана кадия да играт,
си фърли биниш в камара,
си фърли шапка на греди;
кадия лепо му зборвит:
- Стояне, море Стояне!
Чини си, как си чинило,
свири си, как си свирило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.