34. СТОЯН И ПЕТКАНА

Нова песнопойка

Кани се село да бега
кой горе, либе, кой доле.
Стоян Петкани говори:
- Либе Петкано, Петкано,
кани се село да бега,
я речи, либе, майци си,
майци си, бащи си,
на едно село да идем,
та двама да се земеме.
Тамам е Стоян изрекъл,
побегна село Камена,
Петканин баща побегна
в големо село Кремена;
Стояну баща побегна
в големо село Борован.
Възкачил се е млад Стоян
на боровански могили,
сиво си стадо пасеше
и с меден кавал свиреше,
като свиреше, думаше:
- Сечко-месечко, мил братец,
като ми грееш по света,
видиш ли село Кремена,
видиш ли либе Петкана?
Ходи ли, както ходеше,
носи ли, както носеше,
пее ли, както пееше?
Месец Стояну говори:
- Ази си светя високо,
и видя село Кремена,
и видя либе Петкана.
Ходи си, както ходеше,
пее си, както пееше,
ала чернее за тебе,
каквото и ти за нея!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.