33. ГЮРО ЗЛАТАРЧЕ И ОХРИДСКИ ПАША

Нова песнопойка

Ой, Гюро, Гюро, Гюро златарче,
Гюро златарче, един у майка!
Бог да убие охритски паша,
що те покани в Охрит на сватба,
здравица пущил люта ракия.
И му говори Гюрова майка:
- Ой мили синко, Гюро златарче!
Не ми йе мила она здравица,
она здравица люта ракия,
що ти я пущил охритски паша.
Нейзе говоре Гюро златарче:
- О майко, майко, стара ми майко!
Остарила се, безумила се -
това си имат, това си пущи.
Па си направи Гюро златарче,
той си направи стребрена кола,
стребрена кола, злати търкала,
и си направи златно яболко,
и си я качи старата майка,
и си я качи млада невеста,
па си отиде в Охрит на сватба.
Бог да убие охритски паша,
тамам си виде Гюро златарче,
вчас си излезе надвор на порти
да си пречекат Гюро златарче,
и му говори охритски паша:
- Ей гиди Гюро, Гюро златарче!
Било ми свадба и поминало;
айде влези си в мъжки дворови!
И невестата му я зедоха,
му я внесоха в женски дворови.
Часот, що пошол Гюро златарче,
на часот него го дарували -
на стара майка църна марама,
Гюро златару златни ремене,
и на невесте златени пърстене.
Па изговоре Гюрова майка:
- О Гюро, Гюро, мой мили синко!
Не ми йе мило дар що дарува'а.
Па изговоре Гюро златарче:
- Молчи, не зборуй, ти стара майко,
ако ни чует охритски паша,
ако ни чует, ке ни загубит.
Уще си речта недоречена,
ете го фтаса охритски паша
и ми го фати Гюро златарче,
ми го исекло залак по залак.
Па останала Гюрова майка,
Гюрова майка стара робина,
и невеста му млада кадъна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.