|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
23. МАМА ИВАНЧУ ДУМАШЕ
Нова песнопойка
Мама Иванчу думаше:
- Иванчо синко, Иванчо,
като си ходиш през море,
мама не те е питала
какво ти, синко, хареса?
- Майно ле, стара майно ле,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа;
мене ми, мамо, ареса
едно момиче презморче,
нийде му нема хубостта,
ни в града, ни в Цариграда.
В море биволи поеше,
за злат ги синджир държеше,
на море заря даваше,
слънцето надделяваше,
месеца пресполвяваше -
ако не ми го земете,
аз ща далеко да бегам.
Мама Иванчу думаше:
- Иванчо синко, Иванчо,
майка ти й жена вдовица,
не може сватба да дигне
през море за мома да ходи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на
в. "Знание", 1878.
|