18. ИВАНЧО И ИРИНКА

Нова песнопойка

Иванчо дума Иринки:
- Иринке, либе Иринке,
я давай ръка, прощавай -
аз ще на Сливен да ида,
на Сливен, на панаиря,
сливненска мома да взема,
че знаят тънко да предат,
и още секнато да тъкат,
тънки янови да тъкат
с турунджиени кенари.
Иринка дума Иванчо:
- Иванчо, либе Иванчо,
бре ходи, либе, къде щеш,
бре либи, либе, коя щеш,
и аз не ще остана
със мойта хубост и младост,
със мойто мъдро ходене,
със мойто ниско гледане.
Като Иванчо замина,
и Иринка се сгодила,
сгодила и оженила.
Тамам под було стоеше,
Иван на порта хлопаше
и на Иринка думаше:
- Иринке, либе Иринке,
ела ми, либе, отвори!
Иванчо вкъщи влизаше
и на Иринка думаше:
- Клета му душа, проклета,
който се с либе шегува,
либе си шега не знае!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.