|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
17. МАРИЙКА И СЛАВЕЙ
Нова песнопойка
Седи Марийка в градинка
и шие ръкав на гергев;
ем шие ситно, ем пее.
Отде я зачу славеят,
той на Марийка думаше:
- Я хайде, хайде, Марийке,
двамина песни да пеем
и да се понадпеваме;
ако ти мене надпееш -
крачката да ми отрежеш,
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата;
ако аз тебе надпея -
косата да ти изскубам,
на гнездо да я навия,
пиленца да си измътя,
очите ще ти изкълва,
пиленца да си отхраня.
Пели, що пели двамката,
надпе Марийка славеят!
Славей Марийки думаше:
- Марийке, сестра да ми си,
не ми отрязвай крачката,
крачката до коленцата,
крилцата до лактенцата -
най ми ги здрави остави,
да ходя в села, градове,
да пея в росни градини
и на момците да казвам,
че има мома на светът
славея да си надпее.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на
в. "Знание", 1878.
|