16. ДОНКА И СЛЪНЦЕ

Нова песнопойка

Похвалила се Донкината,
Донкината стара майка:
- Като Донка нийде нема,
Донка ми е по-хубава
от момите, от момците,
от хубаво ясно слънце,
от по-хубав ясен месец!
Де я зачу ясно слънце,
че отиде у Донкини,
че си Донки проговаря:
- Мари Донке, бяла Донке,
майка ти се тихо хвали,
че си била по-хубава
от момите, от момците,
от хубаво ясно слънце,
от по-хубав ясен месец.
Хайде с мене на планина
да се двама надгрейваме -
кой повече време грее,
той ще бъде пръв на светът.
Станала е бяла Донка,
наместила кръстат чумбер,
престегнала тънка снага,
накитила къдра коса
и обула жълти чехли.
Тръгнали със ясно слънце,
излезли са на планина,
изгрели са светло, ясно,
зачудиле старо, младо.
Ясно слънце изгреяло -
огреяло две планини;
а пък Донка изгреяла -
огреяла три планини.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.