12. БЯЛА РАДА

Нова песнопойка

Мари Радо, бяла Радо!
Цар царува в Цариграда,
бяла Рада в Будин града.
Биха турци, биха гърци,
биха млади еничере,
не можаха да разбият
нови града Будинова,
дур не доде Татар паша,
Татар паша сос татари.
Дваж обиде, триж удари,
дувари ми са разлюляха,
ключелки са потрошиха
и порти са отвориха,
та е влязал Татар паша.
Там е нашал бяла Рада,
дека яде шаро йегне
и пие си руйно вино
с Петра бана, мила брата,
и Ивана побратима.
Петра бана погубиха,
а Ивана посякоха,
бяла Рада поробиха.
Вързаха й бяло лице,
бяло лице с бяла вала,
черни очи с черна вала.
Туриха я во кочия,
главиха й кочиджия,
да кара Ради кочия.
Върваха мало и млого,
отидоха край морето,
моренки хоро играят.
Рада на турчин говори:
- Турчине, кочиджие ле,
отвържи ми бяло лице,
бяло лице с бяла вала,
черни очи с черна вала,
да погледам горе, долу,
горе, долу по хорото,
по хорото, по момите,
дано вида от моята,
от моята мила рода!
Кочиджия отговаря:
- Ти щеш, Радо, да си видиш
твойта, Радо, клета рода,
кога роди върба грозде,
а ракита жълти дюли!
И Рада му отговаря:
- Кочиджия, брат да ми си,
я подай ми влашко ноже,
да разрежа тая ябълка,
устата да си разкваса!
Кочиджия й подаде,
й подаде влашко ноже;
прободе са бяла Рада,
прободе са в клето сърце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.