11. КАРА ТАНАС

Нова песнопойка

Янка през гора вървеше,
със крушев листец свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена!
Вижда ли, горо, хайдути,
Кара Танаса войвода,
из тебе, горо, да ходи
и мойто братче да води?
Птичка изпище в осойе:
- Янка ле, булка хубава!
Защо си толкоз хубава,
кога си така глупава?
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не би тя крила хайдути
под своя бука зелена!
Още пиленце пееше,
ето че иде дружина;
Кара Танас я водеше,
Иванчо байряк носеше;
дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто злато паласки
и двойки пъстри пищови -
не можеш да ги познаеш
кой им е юнак войвода!
Янка си отри сълзите,
па ми се викна-провикна:
- Горо ле, горо зелена!
Я развий листе широко,
изкарай клоне високо,
направи сянка дебела,
че имам братец хайдутин
под твойте сенки да ходи,
отбор юнаци да води,
да сече наши душмани
и цариградски султани!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.