96. МАРИ МАМО, ДЖАНАМ, СТАРА МАМО

Занаятчийството в българските народни песни

- Мари мамо, джанам, стара мамо,
сватба стане, мамо, гостба стане,
хората се, мамо, с нас разговарят:
"Туй не е ли, джанам, Солумчето,
дето любят, джанам, калфите му,
калфите му, джанам, шигъртите му,
дето любят, джанам, тий майка му?"
Солумчева майка, джанам, вярно дума:
- Кога видиш, синко, с очите си,
тогаз вярвай, мама, Солумчо льо.
- Аз ще ида, мамо, ще заида,
дълга пътя, мамо, в Цариграда;
кога умреш, мамо, ще се върна.
Не отиде, Солум в Цариграда,
той отиде, джанам, на хана си,
че съблече, джанам, най-баш калфа,
съблече се, джанам, облаче се,
че си отиде, джанам, и той у тях,
че почука, Солум, че похлопа,
че излезе, джанам, сама майка му:
- Кое чука, холам, кое хлопа?
Отговаря, джанам, Солумчето:
- Мари, бульо, джанам, Солумчова майка,
отвори ми, бульо, отключи ми.
Тука ли е, джанам, майстор Солум?
- Той отиде, джанам, той заиде,
кога умра джанам ще се върне.
- Ха върви и ний, джанам, в къщи да идем.
Че го заведе, джанам, тя в къщи,
прегърна го, джанам, целуна го.
Отговори, джанам, Солумчето?
- Мари мамо, джанам, стара мамо,
ам ти нине, мамо, какво ще правиш,
ази видях, мамо, със очи си?
- Каквото щеш, синко, тъй ме прави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.