94. ДИМИТРУ МАЙКА ГОВОРИ

Занаятчийството в българските народни песни

Димитру майка говори:
- Синко Димитре, Димитре,
дако е мама мащеха,
не карай синко хората,
хората сиромасите,
кой с кола, кои с волове
мермер камъни да возят,
шарена кула да дигат;
не карай синко булките,
булките сиротинските,
с люлки вара да носят,
шарена кула да мажат,
със седемдесет мазгали,
със осемдесет оджака,
със деветдесет пенджери,
че ще чуят до царя,
до царя и до везиря.
Димитър майка не слуша,
ноло карало, возило,
иззида кула шарена.
Таман у кулата улезна,
от царя стигнаха мензиле.
Кога ги видя Димитър,
три пъти поклон удари,
избук-чибук им запали;
три дни са яли и пили,
три агънца изяли.
Едно турче гавазче
па си Димитру говори:
- Море Димитре, Димитре,
не сме дошли да ядеме,
да ядеме и да пиеме.
Нази е цар допратил
при него да те водиме.
Яко ли нещеш да идеш,
глава да ти вземеме,
у торба да я носиме.
Димитър на турче говори:
- Защо да нечем да ида?
И мене е мило да ида,
да ида царя да видя.
Цар им от далеко говори:
- Сечете го черек по черек,
качете го по тръне и по гложе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.