57. ПОТУРЧВАНЕ НА МАРИЙКА

Занаятчийството в българските народни песни

Марийкината майчица
тя на Марийка думаше:
- Доста се къзъм белисва,
белисва, къзъм, червисва,
ний седим в турска махала,
кадъни каил не стават.
кадъни хурки премятат
и се със тебе хортуват:
- Хай гиди, гиди Марийка,
Марийка гяуркнъ къза,
че какво ще да й прилича
бяла кадъна да стане,
на висок чардак да седи,
жълти алтъни да носи,
на чело дребни рубета,
на шия он-икилици.
- Марийке, къзъм, Марийке,
баща ти не мой да иде
през чаршията да мине,
турците турски думаха:
- Този ми й Марийкин баща,
със него ще се засватим.
Марийке, мама, Марийке!
Хайде да те, мама, посгодим
за Недю чуден болярин.
- Мор, мамо, мор мила мамо,
като ми спомниш за Недя,
сърцето ми се заключи,
като ми Мехмед споменеш,
Мехмед ми младо ламбантче,
сърцето ми се запали.
Мехмед на дюген седеше,
с ясно булгаре свираше,
булгарето му говори:
- Марийке, гяурунъ къза,
кога щеш да се потурчиш?
- Мор, мамо, мор мила мамо!
ази ще Мехмед да взема,
от вази ще се отрека,
бяла кадъна ще стана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.