56. ДЯКОНЧЕ ХОДИ ИЗ СЛИВЕН

Занаятчийството в българските народни песни

Дяконче ходи из Сливен,
из Сливен града голяма
със бяло менче на ръка,
златна корона на глава,
като през Сливен вървеше,
през плетищата гледаше,
де има бяла кадъна,
я дългокоса българка.
От де зачуха турците,
турците от джамиите,
кадъни от пенджерите,
та го турците хванали,
хванали уловили го,
на берберин го закарват
да му брадата обръснат,
да му косата острижат.
Като през друми вървяха
та си дяконче караха,
дето му сълзи капеха
на кръст се земя пукаше,
дето му брада бръснаха
чести кории никнаха,
дето му коси стригаха,
бодливи тръни растяха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.