3. ЗАРЕКЛА МИ СЕ Е

Занаятчийството в българските народни песни

Зарекла ми се е мома Драганка,
за три недели вън да не излезе,
пък тя излязла на неделята,
на неделята чарда да изкарва.
Кой де я видя там се замая,
Слънчо я видя, и той се замая.
Слънчова майка на Слънча дума:
- Ой Слънчо, Слънчо, гидицки сине,
заседни, Слънчо, заседни, синко,
че ми си греял три дни и три нощи,
орачи горят на оралата,
копачи горят на мотиките,
че си запалил девет дюлгери,
девет дюлгери, осем майстори,
дюлгери горят на япията,
майстори горят под япията,
майстори горят, мома пазарят,
момата плаче, плаче не рачи:
- Олеле варе, Тодоре байне,
туй ли съм расла, расла порасла,
за дюлгерина тафраджията.
Тафра голяма, кесия празна,
парите малко, треските много.
Дюлгерин яде спукан просеник,
спукан просеник и рядка коприва.
Чифчия яде бели самуни,
бели самуни, чести бобове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.