26. СТОЯН И КАЛУДА

Занаятчийството в българските народни песни

Стоян Калуди думаше:
- Либе Калудо, Калудо,
все отде дойда, либе ле,
все те заварвам плакала.
Че защо жалиш и плачеш,
дали си гладна и жадна,
или ти измет дотегна
от девет калфи ценени,
от девет клети робини
и от дванайсет шегърти?
А Калуда му думаше:
- Либе Стояне, Стояне!
Като ме питаш да кажа -
нито съм гладна и жадна,
нито ми измет дотегна
от девет калфи ценени,
от девет клети робини
и от дванайсет шегърти,
най ми се сърце претури
бяла кадъна да стана,
на висок чардак да седя,
из джамен пенджур да гледам,
с бели були да оратя.
Стоян Калуди думаше:
- Либе Калудо, Калудо,
три дни щеш, либе, да седиш,
пак щеш на работа да идеш.
Калуда Стоян не слуша,
па е станала, станала,
станала бяла кадъна.
Три дни Калуда седяла,
на висок чардак лежала,
из джамен пенджур гледала,
с бели були оратила,
кога четвърти покара,
турчин Калуди думаше:
- Либе Калудо, Калудо!
Я вземи гребло и вила,
че щем на сено да идем.
То било света неделя.
Среща и иде млад Стоян,
Калуда каже Стояну:
- Либе Стояне, Стояне!
Че в черкова ми отиваш,
и за мен Бога да молиш,
дано ме, либе, избавиш
от тази вяра галатна.
Стоян й нищо не рече.
Турчин Калуди думаше:
- Я върви дето отиваш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.