Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

14. КАТО СЕ ПРОЛЕТ ЗАДАВА

Занаятчийството в българските народни песни

Като се пролет задава,
задава запролетява,
бахчованите ще вървят,
бахчованите на бахчи,
пък дюлгерите на Котел,
Кой в Котел ще иде, кой в Градец,
Стоян ми младо кършовче,
той ще на Разград да иде.
По махалите ходеше,
да си момчета събира,
и на Лазарци отиде,
на Лазарската махала,
горе у Иван Велчова,
той има сина Стояна,
и той със него ще иде,
пък майка му го не пуща,
майка му, кое батю му.
Мама му дума Стояну:
- Стояне, синко, Стояне,
не ходи сега във Разград,
а иди тука на Котел,
Котел е, синко, по-близо,
като се празник зададе
и дома ще си подойдеш.
Батю ти отива с кирия
като оная година:
кой ще ни коси сената,
кой ще ни кладе купните?
Стоян майци си думаше:
- Ще ида, мамо, ще ида,
всички момчета отиват,
всички от наща махала
отиват, мамо, отиват:
Стоян на Гена Стойкова,
Иван ми долнокрайчето,
Илю стринов Стоенчин.
Ние си с Иля животим,
наедно ще се заведем,
заедно ще се доведем.
И майка му се й предала,
събрала му й му й събрала,
че го майка му изпроводи.
Стоян на Разград отиде
и си работа намери.
Работи Стоян, работи,
до Русалската неделя.
През Русалската неделя
Стоян се болен разболя,
невярна болест от гърло,
зле го гърлото заболя.
Стоян Илию думаше:
- Илия, кардаш, Илия,
подай ми вода студена,
устата да си разквася,
гърлото да си разсладя,
зле ме гърлото заболя.
Илия нищо не рече,
най си навънка излезе.
Стоян Стояну думаше:
- Стояне, кардаш Стояне,
досега бяхме кардаши,
отсега, кардаш, мил братко.
Подай ми вода студена
устата да си разквася,
гърлото да си разсладя,
зле ме гърлото заболя.
Стоян му вода подаде
и на Стояна думаше:
- Стояне, братко Стояне,
Стояне, не познаваш ли,
че ний сме на чужд вилает,
че няма кой да те гледа,
водица да ти подава?
Знаеш ли и познаваш ли
нейде някоя роднина?
Стоян Стояну думаше:
- Стояне, братко, Стояне,
не зная и не познавам,
а че сме на чужд вилает,
дилки роднина да зная,
да зная и да познавам
нейде някоя роднина.
Току туй Стоян издума.
и се от душа отдели.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2006
Занаятчийството в българските народни песни. Съст. Георги Караславов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Занаятчийството в българските народни песни. Събра и подреди Георги Караславов. София, 1938.