98. ПРЕДАВА МЪЖА СИ ХАЙДУТИН

Юнаци се сбират

Бою Марийка думаше:
- Марийке, първо първило,
Марийке, първо венчило,
кога са в къщи завърна
ти се си тъжна, кахърна,
все си Марийка плакала.
Кажи ми, либе Марийке,
що тъжиш, либе, що плачеш?
Нямаш ли да ядеш и пиеш,
пари ли нямаш да харчиш,
или нямаш дрехи да носиш? -
Марийка Бою думаше:
- Как да не плача и тъжа,
като си пред було заминал!
За къде да са премяням,
къде без либе да ходя?
кой откъде се зададе
се за теб, либе, мъ пита:
"Къде е Бою хайдутина?" -
Таман Марийка издума,
кучета върлу лавнаха,
Марийка навън излезе -
двора е пълен с сеймени.
Сеймени Марийка питаха:
- Марийке, бяла българко,
къде е Бою хайдутина? -
Марийка казва: - Няма го.
Със уста казва: "Няма го"
Със очи смига: "Тука е .
Тука е, холан, дръжте го."
Сеймени в къщи влязаха.
Бою сред къщи седеше,
бели навуща обува
и черни върви навива,
и си цървули стягаше
в Балкана да си отива,
при негова вярна дружина.
Сеймени Бою хванаха,
черни му върви развиха,
назад му ръце вързаха
и го сред двора изведоха,
и му главата отрязаха.
Глава му скача, хортува:
- Ей, гиди пусто Марийке,
защо мъ на сеймени издаде?
Защо не ти глава отрязах
като ми още заплака!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Юнаци се сбират (Хайдушки песни от Толбухински окръг). Събрал и съставил Минчо Дамянов. Предговор и редакция Тодор Иванов Живков. София, 1974.